Как да направите изкуствено дишане и външен масаж на сърцето
Целта на изкуственото дишане, подобно на нормалното естествено дишане, е да осигури газообмен в тялото, т.е. насищане на кръвта на жертвата с кислород и отстраняване на въглероден диоксид от кръвта. В допълнение, изкуственото дишане, действащо рефлекторно върху дихателния център на мозъка, по този начин допринася за възстановяването на спонтанното дишане на жертвата.
В белите дробове се осъществява газообмен, влизащият в тях въздух запълва много белодробни мехурчета, така наречените алвеоли, към стените на които тече кръв, наситена с въглероден диоксид. Стените на алвеолите са много тънки, а общата им площ при хората достига средно 90 м2. Газообменът се осъществява през тези стени, тоест кислородът преминава от въздуха в кръвта, а въглеродният диоксид преминава от кръвта към въздуха.
Наситената с кислород кръв се изпраща от сърцето до всички органи, тъкани и клетки, в които поради това продължават нормалните окислителни процеси, тоест нормална жизнена дейност.
Ефектът върху дихателния център на мозъка се осъществява в резултат на механично дразнене на нервните окончания в белите дробове от входящия въздух. Получените нервни импулси влизат в центъра на мозъка, който отговаря за дихателните движения на белите дробове, стимулирайки нормалната му дейност, тоест способността да изпраща импулси към мускулите на белите дробове, както е при здравия тяло.
Има много различни начини за извършване на изкуствено дишане. Всички те са разделени на две групи: хардуерни и ръчни. Ръчните методи са много по -малко ефективни и несравнимо по -трудоемки от хардуерните. Те обаче имат важното предимство, че могат да се извършват без никакви адаптации и инструменти, тоест веднага след появата на респираторни нарушения при жертвата.
Сред големия брой съществуващи ръчни методи най -ефективният е метод на изкуствено дишане „уста на уста“. Той се състои в това, че болногледачът издухва въздух от дробовете му в белите дробове на жертвата през устата или носа.
Предимствата на метода «уста на уста» са, както показва практиката, той е по-ефективен от другите ръчни методи. Обемът въздух, издухан в белите дробове на възрастен човек, достига 1000 — 1500 ml, тоест няколко пъти повече, отколкото при други ръчни методи, и е напълно достатъчен за изкуствено дишане. Този метод е много прост и може да бъде усвоен за кратко време от всички, включително и тези без медицинско образование. С този метод се изключва рискът от увреждане на органите на жертвата. Този метод на изкуствено дишане ви позволява просто да контролирате потока въздух в белите дробове на жертвата — чрез разширяване на гръдния кош. Това е много по -малко уморително.
Недостатъкът на метода от уста на уста е, че той може да причини взаимна инфекция (замърсяване) и чувство на отвращение у болногледача.В тази връзка въздухът се издухва през марля, носна кърпичка и друга разхлабена тъкан, както и през специална тръба:
Подготовка за изкуствено дишане
Преди да продължите с изкуствено дишане, трябва бързо да извършите следните операции:
а) да освободите пострадалия от облекло, ограничаващо дишането — да разкопчаете яката, да развързвате вратовръзката, да разкопчавате колана на панталона и т.н.НС.,
б) поставете жертвата по гръб върху хоризонтална повърхност — маса или под,
в) Отметете главата на жертвата, доколкото е възможно, поставете дланта на едната си ръка под тила, а другата натиснете върху челото, докато брадичката на жертвата е в съответствие с врата. При това положение на главата езикът се отдалечава от входа на ларинкса, като по този начин осигурява свободно преминаване на въздух в белите дробове, устата обикновено се отваря. За да поддържате постигнатото положение на главата под лопатките, поставете ролка от навити дрехи,
г) изследвайте устната кухина с пръсти и ако в нея се открие чуждо съдържание (кръв, слуз и др.), отстранете я, като едновременно с това отстраните протезите, ако има такива. За да премахнете слузта и кръвта, главата и раменете на жертвата трябва да бъдат обърнати настрани (можете да поднесете коляното си под раменете на жертвата), а след това, с помощта на кърпичка или ръба на риза, увита около показалеца, почистете устата и фаринкса. След това трябва да дадете на главата първоначалното й положение и да я изхвърлите колкото е възможно повече, както е посочено по -горе.
Извършване на изкуствено дишане
В края на подготвителните операции болногледачът пое дълбоко въздух и след това издиша силно в устата на жертвата. В същото време той трябва да покрие с уста цялата уста на жертвата и да прищипа носа си с бузата или пръстите си. След това болногледачът се обляга назад, освобождавайки устата и носа на жертвата, и вдишва отново. През този период гърдите на жертвата се спускат надолу и се получава пасивно издишване.
За малки деца въздухът може да се издухва едновременно в устата и носа, като болногледачът покрива устата и носа на жертвата с устата си.
Контролът върху потока въздух в белите дробове на жертвата се осъществява чрез разширяване на гръдния кош с всяко вдишване. Ако след издухване на въздуха гърдите на жертвата не се разширяват, това показва запушване на дихателните пътища. В този случай е необходимо да избутате долната челюст на жертвата напред, за което болногледачът трябва да постави по четири пръста на всяка ръка зад ъглите на долната челюст и, като опира палците си в ръба й, избутва долната челюст напред, така че долните зъби са пред горните.
Най -добрата проходимост на дихателните пътища на жертвата се осигурява при три условия: максимално огъване на главата назад, отваряне на устата, изтласкване на долната челюст напред.
Понякога е невъзможно да се отвори устата на жертвата поради конвулсивно притискане на челюстите. В този случай трябва да се направи изкуствено дишане по метода „уста на нос“, като се затвори устата на жертвата при издухване на въздух в носа.
При изкуствено дишане възрастен трябва да прави издухването рязко 10-12 пъти в минута (т.е. след 5-6 s), а за дете 15-18 пъти (т.е. след 3-4 s). Освен това, тъй като детето има по -малък капацитет на белите дробове, инфлацията трябва да бъде непълна и по -малко рязка.
Когато при пострадалия се появят първите слаби вдишвания, изкуственият дъх трябва да бъде насочен към началото на спонтанното вдишване. Изкуственото дишане трябва да се извършва до възстановяване на дълбоко ритмично спонтанно дишане.
Сърдечен масаж
При оказване на помощ на пострадал ток, така наречената непряка или външен сърдечен масаж — ритмичен натиск върху гърдите, тоест върху предната стена на гърдите на жертвата. В резултат на това сърцето се свива между гръдната кост и гръбначния стълб и изтласква кръвта от кухините си. Когато налягането спре, гърдите и сърцето се изправят и сърцето се пълни с кръв от вените. При човек, който е в състояние на клинична смърт, гръдният кош, поради загубата на мускулно напрежение, лесно се измества (притиска) при натискане, осигурявайки необходимата компресия на сърцето.
Целта на сърдечния масаж е да поддържа изкуствено кръвообращението в тялото на жертвата и да възстанови нормалните естествени сърдечни контракции.
Кръвообращението, тоест движението на кръвта през системата на кръвоносните съдове, е необходимо, за да може кръвта да доставя кислород до всички органи и тъкани на тялото. Следователно кръвта трябва да бъде обогатена с кислород, което се постига чрез изкуствено дишане. Поради това, изкуствено дишане трябва да се извършва едновременно със сърдечен масаж.
Възстановяването на нормалните естествени съкращения на сърцето, т.е. неговата независима работа, по време на масаж се случва в резултат на механично стимулиране на сърдечния мускул (миокард).
Кръвното налягане в артериите в резултат на компресия на гръдния кош достига относително висока стойност-10-13 kPa (80-100 mm Hg) и е достатъчна за притока на кръв към всички органи и тъкани на тялото на жертвата. Това поддържа тялото живо, докато се извършва сърдечен масаж (и изкуствено дишане).
Подготовката за сърдечен масаж е в същото време подготовка за изкуствено дишане, тъй като масажът на сърцето трябва да се извършва заедно с изкуствено дишане.
За да извършите масажа, е необходимо да поставите пострадалия по гръб върху твърда повърхност (пейка, под или, в краен случай, да поставите дъска под гърба му). Необходимо е също така да изложите гърдите му, да разкопчаете дрехи, които ограничават дишането.
При извършване на сърдечен масаж, асистирането стои от двете страни на пострадалия и заема позиция, в която е възможно повече или по -малко наклон над него.
След като определи чрез сондиране мястото на натиск (то трябва да е на около два пръста над мекия край на гръдната кост), болногледачът трябва да постави долната част на дланта на едната си ръка върху нея, а след това да постави другата върху горната част ръка под прав ъгъл и натиснете върху гърдите на жертвата, като леко помагате при този наклон на цялото тяло.
Предмишниците и раменната кост на болногледача трябва да бъдат напълно разгънати. Пръстите на двете ръце трябва да бъдат събрани и не трябва да докосват гърдите на жертвата. Притискането трябва да се извършва с бързо натискане, така че да измести долната част на гръдната кост надолу с 3 — 4, а при хората с наднормено тегло с 5 — 6 см. Силата на натискане трябва да се концентрира върху долната част на гръдната кост, която е по -мобилни. Трябва да се избягва натиск върху горната част на гръдната кост, както и по краищата на долните ребра, тъй като това може да доведе до тяхното счупване. Не можете да натискате под ръба на гръдния кош (върху меките тъкани), тъй като можете да увредите разположените тук органи, предимно черния дроб.
Натискът (натиск) върху гръдната кост трябва да се повтаря около 1 път в секунда или по -често, за да се създаде достатъчен приток на кръв. След бързо натискане, позицията на ръцете не трябва да се променя за около 0,5 s. След това трябва леко да се изправите и да отпуснете ръцете си, без да ги откъсвате от гръдната кост.
При децата масажът се извършва само с една ръка, като се натиска 2 пъти в секунда.
За обогатяване на кръвта на пострадалия с кислород, едновременно със сърдечен масаж е необходимо да се извърши изкуствено дишане по метода уста в уста (или уста в нос).
Ако има двама асистиращи лица, тогава единият трябва да извърши изкуствено дишане, а другият — масаж на сърцето. Препоръчително е всеки от тях да прави изкуствено дишане и масаж на сърцето последователно, като се сменят на всеки 5 до 10 минути. Неподвижно (а това може да показва недостатъчно количество издухан въздух), е необходимо да се окаже помощ в различен ред, след два дълбоки удара направете 15 натиска. Трябва да внимавате да не натискате гръдната кост по време на вдишване.
Ако болногледачът няма асистент и извършва само изкуствено дишане и външен масаж на сърцето, е необходимо да се редуват извършването на тези операции в следния ред: след два дълбоки удара в устата или носа на пострадалия помощникът притиска 15 пъти на гърдите, след това отново прави два дълбоки удара и повтаря 15 натиска за масаж на сърцето и т.н.
Ефективността на външния сърдечен масаж се проявява главно във факта, че при всяко натискане на гръдната кост на каротидната артерия пулсът се усеща ясно. пръстите отстрани, леко опипвайте повърхността на шията, докато се идентифицира каротидната артерия.
Други признаци на ефективността на масажа са свиване на зениците, поява на спонтанно дишане в жертвата, намаляване на цианозата на кожата и видимите лигавици.
Контролът върху ефективността на масажа се извършва от лицето, извършващо изкуствено дишане. За да се увеличи ефективността на масажа, се препоръчва краката на жертвата да бъдат повдигнати (с 0,5 м) по време на външния масаж на сърцето. Това положение на краката насърчава по -добър приток на кръв към сърцето от вените на долната част на тялото.
Изкуственото дишане и външен сърдечен масаж трябва да се извършват до възстановяване на спонтанното дишане и сърдечната дейност или преди прехвърлянето на пострадалия при медицински персонал.
Възстановяването на дейността на сърцето на жертвата се преценява по появата на негов собствен, неподдържан от масаж, редовен пулс. За да проверите пулса, масажът се прекъсва на всеки 2 минути за 2 — 3 секунди. Запазването на пулса по време на почивката показва възстановяване на самостоятелната работа на сърцето.
Ако няма пулс по време на почивката, масажът трябва да се възобнови незабавно. Продължителното отсъствие на пулс с появата на други признаци на съживяване на тялото (спонтанно дишане, свиване на зениците, опити на жертвата да движи ръцете и краката си и т.н.) е признак на сърдечна фибрилация. В този случай е необходимо да продължите да оказвате помощ на пострадалия до пристигането на лекаря или докато пострадалият бъде доставен в болница, където сърцето ще бъде дефибрилирано. По пътя изкуственото дишане и масаж на сърцето трябва да се извършват непрекъснато, докато пациентът не бъде предаден на медицински персонал.
При подготовката на статията са използвани материали от книгата на П. А. Долин „Основи на електрическата безопасност в електрическите инсталации“.