Хидроенергията играе решаваща роля за ускоряване на прехода към чиста енергия
Докато през последните години вниманието на медиите и обществеността се фокусира главно върху слънчеви и вятърни паркове, възобновяемите енергийни източници имат много различен крал. то водноелектрически централикоито миналата година произвеждаха рекордни 4200 TWh електроенергия. Те са особено важни в бързо развиващите се икономики.
Според специален доклад на Международната агенция по енергетика (IEA))»Забравеният гигант» на нисковъглеродна електроенергия се нуждае от драстични политики и инвестиции в подкрепа на по-бързото разширяване на слънчевата и вятърната енергия.
Днес хидроенергията играе ключова роля в прехода към чиста енергия, не само поради огромното количество нисковъглеродна електроенергия, която генерира, но и поради несравнимата си способност да осигурява гъвкавост и съхранение на енергия.
Много водноелектрически централи могат да увеличат и намалят производството си на енергия много бързо в сравнение с други електроцентрали като ядрени, въглища и газ. Това прави устойчивата водна енергия привлекателна основа за интегриране на повече вятърна и слънчева енергия, чието производство може да варира в зависимост от фактори като времето и времето на деня или годината.
Общият инсталиран капацитет на водноелектрическите централи по света през миналата година достигна 1 292 GW. Водноелектрическите централи представляват голям дял от общото производство на електроенергия, например в Норвегия (99,5%), Швейцария (56,4%) или Канада (61%).
Акумулиращите водноелектрически централи са много важни, тъй като съхраняват енергия и компенсират различното потребление на енергия, главно защото атомните и топлинните електроцентрали реагират на промените в консумираната електроенергия в електроенергийната система много по -бавно от водноелектрическите централи.
Възобновяемите водноелектрически централи имат третия по големина потенциал в бъдеще, според анализ на IEA. Изграждането им обаче в момента е затруднено главно от липсата на място за тях в гъсто населени райони.
Според «Специалния доклад за пазара на хидроенергия», който е част от поредица от доклади IEA на пазара на възобновяема енергия се очаква глобалният хидроенергиен капацитет да се увеличи със 17% между 2021 и 2030 г., главно задвижван от Китай, Индия, Турция и Етиопия.
Например, Индия произвежда тринадесет процента от цялата електроенергия, която използва. Освен това се изгражда гигантски язовир с електроцентрала от 2 GW, което допълнително ще увеличи този обем. В Китай, световен лидер в използването на възобновяеми ресурси, водноелектрическият капацитет достигна 355 GW миналата година.
Въпреки това през изминалата година бразилците най -вече „отнесоха“ проекти за водноелектрическа енергия. На първо място им помогна язовир Бело Монте, който се намира на река Xingu в северната част на страната. Строителството започна през 2011 г. и пълният му капацитет, който трябва да достигне през следващите години, е 11,2 MW.
Произведената електроенергия ще се използва от до шестдесет милиона души. Строителството струва 11,2 милиарда долара.С завършването на хидроелектроцентралите по отношение на инсталираната мощност Бразилия изпревари САЩ и се класира на второ място в света. Китай е на първо място.
Соломоновите острови разкриха план за изграждане на собствена водноелектрическа централа с мощност 15 MW. Това би трябвало да позволи на тази малка държава в Океания да намали потреблението на газ с до 70 процента.
Според ООН в момента има почти 14 000 различни проекта за изграждане на малки водноелектрически централи в света — например само в Дания в момента са одобрени около четиристотин.
Въпреки всички тези постижения, прогнозираният глобален растеж за 2020 -те години е с почти 25% по -бавен от растежа на хидроенергията през предходното десетилетие.
За да се обърне очакваното забавяне на растежа, правителствата трябва да предприемат поредица от решителни политически действия, за да се справят с основните предизвикателства пред по -бързото разполагане на хидроенергия, според доклада.
Тези мерки включват гарантиране на дългосрочна прозрачност на приходите, за да се осигури икономическа жизнеспособност и достатъчна привлекателност на проектите за хидроенергия за инвеститорите, като същевременно се гарантират строги стандарти за устойчивост.
През 2020 г. хидроенергията осигуряваше една шеста от световното производство на електроенергия, което я прави най-големият източник на нисковъглеродна енергия и повече от всички други възобновяеми източници, взети заедно.
Производството му се е увеличило със 70% през последните две десетилетия, но делът му в световните доставки на електроенергия остава стабилен поради увеличаването на вятърната енергия, слънчевата фотоволтаична енергия, потреблението на природен газ и въглища.
В момента обаче хидроенергията задоволява по -голямата част от търсенето на електроенергия в 28 различни развиващи се пазарни икономики и развиващи се страни с общо население от 800 милиона души.
„Хидроенергията е забравен гигант от чиста електроенергия и трябва да бъде добавена отново към дневния ред на енергетиката и климата, ако страните са сериозни в постигането на целите си“, каза Фатих Бирол, главен изпълнителен директор IEA.
„Това осигурява ценен мащаб и гъвкавост, за да помогне на енергийните системи бързо да се адаптират към промените в търсенето и да компенсират колебанията в предлагането от други източници. Ползите от водноелектрическата енергия биха могли да я превърнат в естествен начин за осигуряване на безопасен преход в много страни, тъй като те преминават към нарастващ дял на слънчевата и вятърната енергия, при условие че проектите за хидроенергия са проектирани по устойчив на климата начин.
Около половината от икономически жизнеспособния потенциал на хидроенергията в световен мащаб не се използва и този потенциал е особено висок в развиващите се пазари и развиващите се страни, където достига почти 60%.
В настоящата си политическа конфигурация Китай ще остане най -големият пазар на водноелектрическа енергия до 2030 г., съставлявайки 40% от глобалната експанзия, следван от Индия. Делът на Китай от добавянето на хидроенергия в световен мащаб намалява поради по -малката наличност на икономически атрактивни обекти и нарастващата загриженост относно социалните и екологичните въздействия.
До 2030 г. се прогнозира, че 127 млрд. Долара, или близо една четвърт от глобалните инвестиции в хидроенергия, ще бъдат изразходвани за модернизиране на застаряващите електроцентрали, главно в развитите икономики.
Това е особено вярно в Северна Америка, където средната възраст за водноелектрическите централи е почти 50 години, и в Европа, където е 45 години. Прогнозираната инвестиция е доста под 300 млрд. Долара, необходими в доклада, за да се модернизират всички стари водноелектрически централи по света.
В доклада IEA очертава седем ключови приоритета за правителствата, които се стремят към устойчиво ускоряване на разполагането на хидроенергия. Те включват установяване на дългосрочни структури на ценообразуване и гарантиране, че проектите за хидроенергия отговарят на строги насоки и най-добри практики. Този подход може да сведе до минимум рисковете за устойчивостта и да увеличи до максимум социалните, икономическите и екологичните ползи.