Методи за изчисляване на осветлението
Изчислението на осветлението може да определи:
-
дъмпинг мощност, необходима за получаване на дадено осветление за избрания тип, местоположение и брой осветителни тела, -
броя и местоположението на осветителните тела, необходими за получаване на дадено осветление за избрания тип осветителни тела и мощността на лампите в тях,
-
изчислена осветеност за известен тип, местоположение на лампите и мощност на лампата в тях.
Основните задачи при проектирането са задачите от първи тип, тъй като типът лампи и тяхното местоположение трябва да бъдат избрани въз основа на качеството на осветлението и неговата ефективност.
Решаването на проблеми при изчисляване на осветлението от втория тип се извършва, ако мощността на лампите е точно зададена, например е необходимо да се използват лампи с 80 W флуоресцентни лампи.
Задачите от третия тип се решават за съществуващи инсталации, ако осветеността не може да бъде измерена и за проверки на проекта и изчисления, например, за проверка по точков метод, изчисления, извършени по метода на коефициента на използване.
Изчисленията на осветлението са възможни, като се използват следните методи:
1) по метода на коефициента на използване на светлинния поток,
2) по метода на специфична мощност,
3) по точков метод.
Метод на степента на използване Използва се за (изчисляване на общото равномерно осветяване на хоризонтални повърхности с осветителни тела от всякакъв тип.
Специфичен метод на захранване Използва се за приблизително предварително определяне на инсталираната мощност на осветителната инсталация.
Точков метод за изчисляване на осветлението Използва се за изчисляване на общо равномерно и локализирано осветление, локално осветление, независимо от местоположението на осветената повърхност с директни осветителни тела.
В допълнение към горните методи за изчисляване на осветлението, има комбиниран метод, който се използва в случаите, когато методът на коефициента на използване не е приложим и осветителните тела не принадлежат към класа на директната светлина.
За някои видове помещения (коридори, стълби и т.н.) има директни стандарти, които определят мощността на лампата за всяка такава стая.
Помислете за изчислителната методология за всеки от описаните методи.
Метод за използване на светлинен поток
В резултат на разтвора според метода на оползотворяване на светлинния поток се установява светлинният поток на лампата, според който се избира измежду стандартните. Потокът на избраната лампа не трябва да се различава от изчислената с повече от +20 или -10%. Ако разминаването е по -голямо, целевият брой осветителни тела се коригира.
Изчислително уравнение за определяне на необходимия светлинен поток на една лампа:
F = (Емин NS С NS кс NSz) / (н NS η)
където F — светлинен поток на лампата (или лампи) в лампата, lm; Emin — стандартизирано осветление, лукс, кs — коефициент на безопасност (зависи от вида на лампите и степента на замърсяване на помещението), z — коефициент на корекция, като се има предвид, че средната осветеност в помещението е по -голяма от стандартизирания минимум, н — броя на лампите (лампи), η — коефициентът на използване на светлинния поток, равен на съотношението на светлинния поток, падащ върху работната повърхност, към общия поток на всички лампи; S е площта на стаята, m2.
Степен на използване на светлинния поток — референтна стойност, зависи от вида на осветителното тяло, параметрите на помещението (дължина, ширина и височина), коефициентите на отражение на таваните, стените и подовете на помещението.
Процедурата за изчисляване на осветлението по метода на коефициента на използване на светлинния поток:
1) определена е изчислената височина Нр, вид и брой осветителни тела в стая.
Предполагаемата височина на окачването на осветителното тяло се определя въз основа на геометричните размери на помещението
Зр = H — hc — hp, m,
където H е височината на помещението, m, hc — разстоянието на осветителното тяло от тавана («надвесът» на осветителното тяло се приема в диапазона от 0, когато осветителните тела са монтирани на тавана, до 1,5 m), m, зp е височината на работната повърхност над пода (обикновено зp = 0,8 m).
Ориз. 1. Определяне на проектната височина при изчисляване на електрическо осветление
За повече информация относно определянето на проектната височина вижте тук: Поставяне на осветителни тела в стаята при изчисляване на осветлениетоАз съм
2) според таблиците има: коефициент на безопасност ккоефициент на корекция z, нормализирано осветление Emin,
3) се определя индексът на помещението i (отчита зависимостта на коефициента на използване на светлинния поток от параметрите на помещението):
i = (A x B) / (Hp x (А + Б),
където A и B са ширината и дължината на помещението, m,
4) степента на използване на светлинния поток на лампите η в зависимост от вида на осветителното тяло, отразяващата способност на стените, тавана и работната повърхност ρс, ρНС, ρR;
5) необходимия поток на една лампа се намира по формулата F;
6) е избрана стандартна лампа с подобен светлинен поток.
Ако в резултат на изчислението се окаже, че лампата е с по -голяма мощност от използваната в избраното осветително тяло, или ако необходимия поток е по -голям от стандартните лампи, трябва да увеличите броя на лампите и да повторите изчислението или да намерите необходимия брой лампи, като зададете тяхната мощност (и следователно светлинния поток на лампата F):
n = (Емин NS С NS кс NSz) / (F NS η)
Специфичен метод на захранване
Специфичната инсталирана мощност е коефициентът на разделяне на общата инсталирана мощност на лампата в помещението ни площта на стаята:
струдари = (Стрl x n) / S
където струд — специфична инсталирана мощност, W / m2, Pл — мощност на лампата, W; н- броя на лампите в стаята; S е площта на стаята, m2.
Специфична мощност е референтна стойност. За да изберете правилно стойността на специфичната мощност, е необходимо да знаете типа осветителни тела, нормализираното осветление, коефициента на безопасност (за неговите стойности, които се различават от посочените в таблиците, пропорционално преизчисляване на специфичната мощност допустимите стойности на мощността), коефициентите на отражение на повърхностите на помещението, стойностите на проектната височина и площта на помещението …
Изчислено уравнение за мощно определяне° Седна лампа:
Pl = (стрud x С) / н
Процедурата за изчисляване на осветлението, използвайки специфичния метод на захранване:
1) се определя изчислената височина Нр, видът и броят на лампите и в помещението;
2) таблиците показват нормализираното осветление за този тип помещения Emin, специфична мощност струдари;
3) мощността на една лампа се изчислява и се избира стандартната.
Ако изчислената мощност на лампата се окаже по -голяма от използваната в приетите осветителни тела, трябва да се определи необходимия брой осветителни тела, като се вземе стойността на мощността на лампата в осветителното тяло RL.
Точков метод за изчисляване на осветлението
Този метод се използва за намиране на осветлението във всяка точка на стаята.
Процедура за изчисляване на точкови източници на светлина:
1) Изчислената височина е определена Зp, тип и разположение в осветителните тела в стаята и план на стаята с осветителни тела се изчертава в мащаб,
2) контролната точка А се прилага към плана и се откриват разстоянията от издатините на лампите до контролната точка — d;
Ориз. 2. Разположение на контролната точка А при поставяне на тела в ъглите на квадрата и В от страните на правоъгълника
3) осветлението e от всяко осветително тяло се намира от пространствените изолюкси на хоризонталното осветление;
4) е намерена общата условна осветеност от всички лампи ∑e;
5) се изчислява хоризонталното осветление от всички осветителни тела в точка А:
Ea = (F x μ / 1000NS кс) x ∑д,
където μ — коефициент, който отчита допълнителното осветление от отдалечени осветителни тела и отразения светлинен поток, кs — коефициент на безопасност.
Вместо пространствен изолукс на условно хоризонтално осветление е възможно да се използват таблици с хоризонтални стойности на осветеност с условно изхвърляне от 1000 lm.
Редът на метода за изчисляване на точки за светещите ивици:
1) се определя изчислената височина Зp, вида на лампите и флуоресцентните лампи в тях, поставянето на лампи в лентата и ленти в стаята. След това ивиците се нанасят върху етажния план, изчертават се в мащаб;
2) към плана се прилага контролна точка А и се намират разстоянията от точка А до проекцията на р ивиците. Според плана на етажа се намира дължината на половината от лентата, която обикновено се обозначава в точков метод с L. Не трябва да се бърка с разстоянието между ивиците, също обозначено с L и определено от най -изгодното съотношение (L /Нр);
Ориз. 3. Схема за изчисляване на осветеността по точков метод чрез ленти от осветителни тела
3) се определя линейната плътност на светлинния поток
F ‘= (Fsv x n) / 2L,
където Fсв — светеща нота на лампата, равна на сумата светлинни потоци от лампи, лампи; н- броя осветителни тела в лентата;
4) са дадените размери p ‘= p /HP, L ‘= L /Hp
5) според графиките на линейни изолюкси на относително осветление за флуоресцентни лампи (светещи ивици) е за всяка полулента, в зависимост от типа осветително тяло p ‘и L’
Ea = (F ‘ x μ / 1000NS кс) x ∑д