Електрическо заваряване на алуминиеви проводници чрез контактно нагряване

Електрическото заваряване чрез контактно нагряване е най -често срещаният вид заваряване, използван за завършване и свързване на алуминиеви проводници на проводници и кабели.

Заваряване на алуминиеви едножични проводници с общо напречно сечение при усукване до 12,5 мм2. Електрическото заваряване на фуги и клони се извършва с помощта на апарат VKZ без флюс. Изолацията се отстранява от краищата на жилата с клещи на дължина 35 — 40 мм), почиства се с четка за кардо лента или шкурка до метален блясък и се усуква заедно.

След това заваръчното устройство на апарата VKZ (фиг. 1) се подготвя за заваряване: неговият въглероден електрод се връща обратно и усуканите вени се захващат с челюстите на държача, така че краищата на усуканите вени да опират в отвора на въглеродния електрод .

Чрез натискане на спусъка устройството се включва, след което въглеродният електрод под действието на пружина и тъй като краищата на вените се стопяват, се придвижват напред и ги заваряват, заваряването автоматично спира в момента, в който свързаните вени се стопят до предварително определена дължина. Съединението е изолирано с полиетиленова капачка или изолационна лента.

Ориз. 1. Автоматично електрическо заваряване чрез контактно нагряване на едножични алуминиеви проводници с общо сечение до 12,5 mm2 с апарат VKZ: а — диаграма на апарата, б — положение на заварените проводници във въглеродния електрод по време на заваряване , c — общ изглед на апарата, 1 — заваръчен трансформатор 220/10 V, 2 — превключващо реле, 3 — управляващ трансформатор 220/36 V, 4 — заваръчно устройство (пистолет), 5 — гъба на държача на проводниците до да бъдат заварени

Заваряването на посочените едножични жили чрез контактно нагряване в монтажната зона се извършва с помощта на клещи с два въглеродни електрода (фиг. 2), свързани към полюсите на вторичната намотка на трансформатора 9-12 V, 0,5 kV-A.

Ориз. 2. Електрическо заваряване чрез контактно нагряване на едножични алуминиеви проводници с общо напречно сечение до 12,5 mm2 в клещи с два въглеродни електрода

Подготовката на жилата за заваряване се извършва по същия начин, както при заваряване с апарата VKZ, само изолацията от жилата се отстранява на дължина 25-30 mm (вместо 35-40 mm) и тънък слой от поток се нанася върху жилата преди заваряване на дължина 5-6 мм.

При заваряване в клещи с два въглеродни електрода, усуканите вени се поставят вертикално с краищата им надолу, след това краищата на въглеродните електроди се събират, докато се докоснат, докато електродите се нагряват. Нажежените електроди се притискат към краищата на проводниците, докато алуминият се стопи и се образува заваръчна топка.

След охлаждане заварените фуги се почистват от остатъци от шлака и флюс със стоманена четка или шкурка и се изолират с полиетиленова капачка или изолационна лента.

Многожилни проводници с общо сечение от 32 до 240 mm2. Свързването и разклоняването на сърцевините се осъществява чрез сливане в общ монолитен прът.

За заваряване се използва заваръчен трансформатор с вторично напрежение 8-9 V с мощност 1-2 kV-A, държач на електрод с въглероден електрод и охладител са свързани към трансформатора, подходящи форми се избират според секцията, пълнителните пръти се приготвят от алуминиева тел с напречно сечение 2,5 — 4 mm2, като повърхността им се почиства старателно с четка от кардо лента или шкурка и се обезмаслява с кърпа, напоена с бензин.

Преди започване на заваряването пълнителните пръти се покриват с тънък слой флюс. Изолацията се отстранява от краищата на жилата по дължината: с общо напречно сечение до 50 mm2 — 60 mm, 75 mm2 — 65 mm, 105 mm2 — 70 mm, 150 mm2 — 72 mm, 240 mm2 — 75 mmАко кабелните жили с импрегнирана хартиена изолация са подготвени за заваряване, тогава върху изолацията се нанася превръзка с резба, след което се разхлабва с клещи чрез усукване на проводниците на жилата и отстраняване на състава от маслото от повърхността им с кърпа напоена с бензин.

Обработените вени се поставят вертикално с краищата нагоре. На вените се поставя разглобяема цилиндрична форма, която се избира според общия участък на свързаните вени, но за най -близкия по -голям участък.

На вените навиването се извършва с азбестов шнур с дебелина 1-1,5 мм, така че слетият край на вените да излиза от азбестовата превръзка, а краят му да е изравнен с горния ръб на формата. И двете половини на формата са закрепени с телена лента или скоба, изработена от тънка ламарина.

На сърцевината между формата и изолационния ръб е поставен охладител. Краищата на вените са покрити с тънък слой флюс. След това те започват да заваряват: притискат плътно края на въглеродния електрод към краищата на вените и го държат така до началото на топенето, след което бавно преместват края на електрода по краищата на вените, топене на всички проводници един по един.

След това пръчка с добавка се потапя в разтопения метал, получената баня от разтопен метал се разбърква с кръгово движение на електрода. След запълване до ръбовете на формата с разтопен алуминий, електродът се изтегля, процесът на стопяване на края на сърцевината се счита за завършен.

След като мястото на заваряване се охлади, охладителите и формите се отстраняват и заваряването и съседният участък от сърцевините се почистват от шлака от кардо лентата с четка.