Класификация на електромеханични преобразуватели на енергия

Обичайно е да се използват два основни признака за класификация:

а) по уговорка.

1) генератори — предназначени за преобразуване на механичната енергия в електрическа. Източници на механична енергия — парни и хидравлични турбини, двигатели с вътрешно горене, електрически двигатели с промишлена честота и др.

2) двигатели — са предназначени да преобразуват електрическата енергия в механична енергия, т.е. за въртене на задвижващи механизми (работни машини).

3) преобразуватели на електрически машини: вид ток (постоянен към променлив и обратно), броят на фазите на тока (1 до 3 и обратно), честотата на тока и т.н. Понастоящем в общите промишлени приложения те се изместват от електронни преобразуватели.

4) усилватели на мощност на електрически машини (EMU) (заменени от електронни усилватели на мощност).

5) преобразуватели на сигнали. Това са микромашини (до 600 W), използвани като елементи на системи за управление, измервателни и изчислителни устройства.

6) силови микромотори — работа в режим «включено -изключено» за постоянно натоварване, използва се например за задвижване на рекордери, лентови устройства, компютърни устройства и др.

7) изпълнителни двигатели (в литературата на английски език — сервомотори) — преобразуват електрическата мощност (управляващ сигнал) в скорост на въртене или ъгъл на въртене на вала.

8) тахогенератори — преобразуватели (сензори) с механична стойност — скорост на въртене — в електрически (напрежение).

9) въртящи се (ротационни) трансформатори (VT, SKVT, SKPT) — елементи на аналогови компютри, преобразуватели на механични величини в електрически сигнали, сензори за положение на вала.

10) синхронни комуникационни машини (selsyns) — сензори на автоматични системи за управление, които осъществяват синхронно и фазово въртене или въртене на две или повече механично несвързани оси (понякога използвани като силови машини, чиято енергия участва в движението на задвижващите механизми).

11) микромашини жироскопични устройства — към тях се налагат специфични изисквания — високи скорости на въртене и висока точност при определяне на ъгли и моменти.

б) по естеството на тока и принципа на действие

1) постоянен ток.

Такива електромеханични преобразуватели на енергия се използват като генератори и двигатели в електрически задвижвания, които изискват промяна в скоростта на въртене в широк диапазон (системи за автоматично управление, железопътен и други видове електрифициран транспорт, валцови мелници, сложни металорежещи машини и др.). Те се използват широко и в автономни обекти, където бордовата мрежа се захранва от акумулатори или батерии (авиация, космос, флот, автомобили …).

2) променлив ток.

• трансформатори (статични машини, с изключение на така наречените въртящи се трансформатори), предназначени да преобразуват величината на променливотоковото напрежение;

• асинхронни машини: обикновено се използват като двигатели, работещи с постоянна скорост на въртене — металорежещи машини, домакински уреди, … В ACS — изпълнителни двигатели, тахогенератори, селсини;

• синхронни машини — по -често промишлени честотни алтернатори в електроцентрали, както и повишена честота в автономни захранвания.В ACS — синхронни двигатели с ниска мощност (реактивни, индукционни, стъпаловидни и др.);

• колектор — използва се главно като универсален — както постоянен, така и променлив ток.