Плъзгащи се контактни реостати — принцип на действие и диаграма
Реостатът е устройство, което позволява да се промени съпротивлението на електрическа верига и по този начин да се регулира количеството ток в нея. По своя дизайн реостатите се делят на телени и безжични. В жичен реостат проводящата част е жицата, а в непроводимата част проводящият метален слой, нанесен върху основата на изолационен материал.
Най-често срещаните реостати с навита тел са с плъзгащ се контакт. Те дават възможност за плавно промяна на съпротивлението на електрическата верига. На фиг. 1 показва един от съществуващите на практика типове реостати с плъзгащ се контакт.
Тел от константан или друга сплав, използвана за производството на реостатна тел, се навива върху керамичната й тръба. Намотките на този проводник са поставени върху керамичната тръба плътно една до друга, така че когато плъзгачът да се плъзне по тях, те не могат да бъдат изместени. Към стойките на реостата е прикрепен метален направляващ прът, по който плъзгача се премества. Последният, с помощта на затягащите си контакти, е плътно притиснат към завоите на реостатната жица и по този начин осигурява надежден контакт на жицата с плъзгача.
Реостатът има три скоби, две от които са монтирани на каналите, по една на всеки. Третата скоба е прикрепена към водещия прът на реостата.
Ориз. 1. Реостат с плъзгащ се контакт
На фиг. 2. показва диаграма на свързването към веригата на реостат с подвижен контакт за регулиране на количеството ток във веригата.
Реостатът е свързан към веригата чрез клеми 1 и 2, от които първият е свързан към началото на намотката на реостата, а вторият към плъзгача. Скоба 3, свързана към края на намотката на реостата, остава свободна — не е свързана към веригата. Чрез преместване на плъзгащия контакт на плъзгача по завоите на реостатния проводник е възможно плавно да се промени стойността на съпротивлението на реостата, въведено във веригата.
Ориз. 2. Включване на реостат с плъзгащ се контакт за регулиране на тока във веригата
В крайното ляво положение на плъзгащия контакт на плъзгача, тоест когато той е монтиран директно към скобата 1, съпротивлението на реостата, въведен във веригата, става минимално — практически равно на нула. Когато плъзгащият контакт на плъзгача е монтиран към скобата 3, тогава съпротивлението на реостата, въведен във веригата, става максимално.
За устройството на реостати се използва реостатичен проводник, изработен от различни метални сплави, например никелин, константан, никелово сребро и т.н., или от чисти метали, например от желязо или никел.
Реостатният проводник трябва да има високо съпротивление, нисък температурен коефициент и да издържа на стабилно продължително нагряване с ток до няколкостотин градуса по Целзий. Материали като никел сребро, никелин и реотан са евтини, лесни за обработка, но не позволяват нагряване до повече от 200 ° C. Що се отнася до константан и други медно-никелови сплави, те могат да издържат продължително нагряване до 500 ° C.
Реостати с плъзгащи се контакти са много разнообразни както по отношение на конструктивните, така и по електрическите данни. Като пример можем да посочим реостати от типа RP (плъзгащ реостат): реостат от типа RP -3, предназначен за съпротивления 500 — 1000 Ohm и съответно за ограничаване на токове от 0,6 — 0,4 A, реостат от тип RP -4 — за съпротивления от 1000 — 2000 Ohm и съответно за токове 0.4 — 0.2 A и реостат от тип RP -5 (в защитен метален корпус) — за съпротивления от 18 — 200 Ohms и, съответно, за токове 4 — 1 А.
Фигурите по-долу показват появата на един от типовете реостати с навита тел с плъзгащ се контакт, които са широко използвани в измервателните и учебни лаборатории.
