Какво означава класът на точност на измервателното устройство?

Клас на точност на измервателния уред — това е обобщена характеристика, определена от границите на допустимите основни и допълнителни грешки, както и други свойства, които влияят на точността, чиито стойности са заложени в стандартите за определени видове измервателни уреди. Клас на точност на измервателните уреди характеризира техните свойства по отношение на точността, но не е директен индикатор за точността на измерванията, извършени с тези инструменти.

За да се оцени предварително грешката, която този измервателен уред ще въведе в резултата, използвайте нормализирани стойности на грешки… Имат предвид максимални грешки за този тип измервателен уред.

Грешките на отделните измервателни устройства от този тип могат да бъдат различни, да имат систематични и случайни компоненти, които се различават един от друг, но като цяло грешката на това измервателно устройство не трябва да надвишава стандартизираната стойност. Границите на основната грешка и коефициентите на влияние се вписват в паспорта на всяко измервателно устройство.

Основните методи за стандартизиране на допустимите грешки и определяне на класове на точност на измервателните уреди са установени от ГОСТ.

Скалата на измервателното устройство е маркирана стойност на класа на точност на измервателното устройство като число, показващо нормализираната стойност на грешката. Изразено като процент, то може да има стойности 6; 4; 2,5; 1,5; 1,0; 0,5; 0,2; 0,1; 0,05; 0,02; 0,01; 0,005; 0,002; 0,001 и др.

Ако стойността на класа на точност, посочена на скалата, е заобиколена от окръжност, например 1,5, това означава, че грешка на чувствителносттаδс= 1,5%. Ето как грешките на преобразувателите на скала (делители на напрежение, измервателни шунтове, измерване на трансформатори на ток и напрежение и др.).

Това означава, че за дадено измервателно устройство грешката на чувствителността δs =дx / x е постоянна стойност за всяка стойност на x. Граница на относителна грешка δ(x) е константа и за всяка стойност на x е просто равна на стойността δs, а абсолютната грешка на резултата от измерването се определя като дx =δsx

За такива измервателни уреди винаги се посочват границите на работния диапазон, в които е валидна такава оценка.

Ако в скалата на измервателното устройство номерът на класа на точност не е подчертан, например 0,5, това означава, че устройството е нормализирано чрез намалената грешка на нула δo = 0,5%. За такива устройства, за всякакви стойности на x, границата абсолютна нулева грешка дx =дo = const и δo =дo / hn.

С еднаква или степенна скала на измервателно устройство и нулева маркировка на ръба на скалата или извън нея, горната граница на обхвата на измерване се приема като xn. Ако нулевата маркировка е в средата на скалата, тогава xn е равно на дължината на обхвата на измерване, например за милиамперметър със скала от -3 до +3 mA, xn = 3 -(-3) = 6 А.

Груба грешка би било обаче да се смята, че амперметър с клас на точност 0.5 осигурява в целия диапазон на измерване грешка при измерване ± 0,5%. Стойност на грешката δo се увеличава в обратна пропорция на x, тоест относителната грешка δ(x) е равен на класа на точност на измервателното устройство само при последната маркировка на скалата (при x = xk). При x = 0,1xk, това е 10 пъти по -голямо от класа на точност. Когато x се приближи до нула δ(x) има тенденция към безкрайност, тоест неприемливо е да се правят измервания с такива устройства в началната част на скалата.

При измервателни уреди с рязко неравномерна скала (например омметри) класът на точност е посочен в части от дължината на скалата и е обозначен като 1,5 с обозначението под цифрите на знака „ъгъл“.

Ако обозначението на класа на точност в скалата на измервателното устройство е дадено под формата на дроб (например 0,02 / 0,01), това показва, че намалената грешка в края на диапазона на измерване δprc = ± 0,02%, и в нулев диапазон δprc = -0.01%. Такива измервателни уреди включват цифрови волтметри с висока точност, потенциометри с постоянен ток и други високо прецизни инструменти. В такъв случай

δ(x) = δдо + δn (xk / x — 1),

където xk е горната граница на измерванията (крайната стойност на скалата на инструмента), x е измерената стойност.