Разновидности на релейни вериги

Релейните системи заемат видно място сред многото устройства за автоматично управление. Характерната им особеност е рязка промяна в контролираната (изходна) стойност при промяна на входната стойност. С други думи, всеки елемент от релейната система може да приеме само две състояния: «включено» или «изключено». Най -типичните и често срещани са релейни вериги, състоящи се от контактни електромагнитни елементи (релета).

По естеството на работата релейните системи се делят на едноциклични и многоциклични.

В едноциклични системи състоянието на задвижванията се определя еднозначно от състоянието на приемащите елементи по всяко време. В техните действия няма ясна последователност и следователно няма нужда от междинни елементи. С други думи, в едноциклична система определена комбинация от входни сигнали (аргументи) съответства на определена стойност на изходното количество (функция). При описване на схемите на такива системи не могат да се използват понятията «преди», «след», «чао» и т.н., които характеризират последователността на въвеждане на аргументи.

Ориз. 1. Разновидности на релейни вериги: а — едноциклов, б — многоцикличен, в — тип Р, г — тип Н.

Например, в единичната верига, показана на фигура 1, а, действието на задвижващия механизъм X уникално зависи от действието на приемащия елемент — затварящия контакт а. Тук няма междинни елементи.

В многоцикличните системи е предвидена определена последователност в работата на приемащите и изпълнителните елементи, за изпълнението на която е необходимо наличието на междинни елементи. Следователно няколко функции могат да съответстват на аргументите на една и съща комбинация, но според данни в различни моменти от времето.

Така че, във веригата на фигура 1, b, действието на задвижващия механизъм X се определя не само от действието на приемащия елемент — затварящия контакт а, но и от междинния елемент S.

Изображение на диаграма на релейна система, показващо броя и състава на конструктивните елементи, както и конфигурацията на връзките между елементите, се нарича структура на релейна верига. Частта от релейна верига, съдържаща само контакти, се нарича контактна верига.

Най -често структурата на релейните вериги се изобразява графично под формата на символи на елементи и техните връзки. Всеки графично изпълнен елемент на веригата получава буквено обозначение.

Според ГОСТ, намотките на контакти, магнитни стартери, релета са обозначени с буквата К. Ако във веригата има няколко елемента, тогава към обозначението на буквата се добавя число, съответстващо на порядъчния номер на елемента на диаграмата. Можете да използвате обозначение с две букви: например намотките на контактор, магнитен стартер са обозначени като KM, реле за време KT, реле за напрежение KV, реле за ток KA и др. Контактите на елементите имат същите обозначения като намотките. Например, K4 е четвъртото реле и всички контакти на това реле ще имат същото обозначение.

По типа на връзките има паралелно-серийни вериги (тип P) и с мостови връзки (тип H). При вериги тип P (фиг. 1, в) контактите и бобините на различни елементи са свързани последователно помежду си, а отделните вериги паралелно. В вериги тип Н (фиг. 1, г) наличието на мостови елементи (елемент на късо съединение) води до едновременни последователни и паралелни връзки в различни вериги. Мостовите вериги имат значително по-малко контакти в сравнение с веригите от Р-тип.

Когато изучават системи за релейна автоматизация, те решават главно два проблема:

• първият се свежда до анализ на релейни вериги, тоест до определяне на условията на работа на всяко реле и последователността на тяхното действие,

• втората — до синтеза на схеми, тоест до намирането на структурата на веригата според дадените условия на нейната работа.

Анализът и синтезът дават възможност да се получи електрическа диаграма на системата с минимално възможен брой релета и контакти. При изследване на стационарните състояния на отделни елементи на системите за релейна автоматизация, без да се отчита поведението им във времето, широко се използва специален математически апарат — т.нар. алгебра на логиката.